Уникален холандски проект в действие
90-годишният Йохан се усмихва на влизащия в кухнята му млад човек – това не е неговия внук, който е дошъл да го навести, а просто съквартирант. Юриен, студент по архитектура, е един от шестимата млади хора, които са избрали да живеят в старчески дом в градчето Девентeр, източна Холандия. Той с радост се възползва от възможността да вземе участие в един уникален проект.
Студенти от университета не плащат наем, но в замяна на това е нужно да помагат не по-малко от 30 часа месечно на един от 160-те обитатели на Дома за стари хора. Младите хора прекарват свободното си време със самотните старци и ги забавляват - както е възможно това.
"Те разговарят с пенсионерите, играят различни игри, придружават ги в търговските центрове или им купуват каквото е нужно", споделя координатора по проекта Арен Мейхунзен.
Директорът на Дома "Humanitas", г-н Сейпкес е напълно убеден, че възрастните хора не бива да бъдат изолирани и забравени от обществото.
"Когато минеш 80-те и те налегнат всякакви здравословни проблеми, разбираш че шансовете да подобриш състоянието си практически са равни на нула. Никой лекар не може да ти върне младостта. Единственото, което може да се направи – да се създаде такава атмосфера, в която да си забравиш болките поне за малко и да пообщуваш с млади хора", допълва той.
Така наречените "междупоколенчески проекти" се развиват навсякъде в Европа и това обичайно се случва извън пределите на домовете за стари хора, защото в тях просто няма достатъчно място за реализацията им. В подобни случаи, някой от старите хора дава под наем стая в собствения си дом или се строи специална сграда, която се ползва в условията и рамките на проекта
и позволява съжителството на млади и стари под един покрив.
Във френският град Лион бе реализиран подобен проект за студенти, които плащайки наем, получават възможност да живеят в дом за стари хора. Там правилата са изключително строги, а надяващите се да канят гости в дома, остават силно разочаровани.
Във Великобритания бе взето правителствено решение, с което да се намери нов начин за комуникация между стари и млади. Сега домовете за стари хора трябва да бъдат разположени в близост до търговските центрове, нови жилищни комплекси и дори университети, за да се спре социалната изолация на пенсионерите.
"Преди години, домовете за възрастни бяха изолирани учреждения, приличаха на остров на прокажените, където всичко се вършеше от чиста формалност, без никакво съчувствие, без душа", споделя бившия министър на здравеопазването на Великобритания и настоящ шеф на дом за стари хора Пол Бърстоу.
Вечер, някои от студенти в Девентер приготвят храната за своите възрастни съквартиранти, други пък предлагат различни развлечения – в зависимост от интересите им. Един от най-ентусиазираните студенти, съставил група от смели и любознателни възрастни, отвел ги в градината и им раздал бои. Там нагледно ги посветил в изкуството на графитите.
"Ние сме твърде стари, а те – много млади. Но винаги има за какво да си поговорим. Ето, днес се научих, как да си направя профил във Фейсбук и да си общувам в социалната мрежа", споделя 85-годишната съседка на студента по медицина Джордан.
"Не плащам никакъв наем и помагам на пенсионерите – разказва студентката от факултета по журналистика, 20-годишната Денис. Отчитам, че обичайно студентските стаи са твърде малки, неприветливи и скъпи, докато животът тук е отлична алтернатива".
"За 400 евро, едва бих си позволил стая от 10 кв.м. Без да става дума, че ще трябва да деля кухнята и банята с още някой – споделя Юриен. Тук получавам два пъти повече място, отколкото ако имах безсмислено скъпа квартира".
Взаимопомощ, неволя, човещина, опит за сближаване на поколенията. Както и да наречем това начинание, ползите са взаимни, а уроците – полезни.
По материал на Miloserdie.ru
Снимка: thejournal.ie
